Образование за всяко дете – какво е мнението на децата?

    57

    През месец май рапортьорите в Национален Юрочайлд форум – България (НЕФ) работиха по темата „Приобщаващото образование или образование за всяко дете – какво е мнението на децата?“.

    Допитахме се до 51 деца, представители на деветте региона на Национална мрежа за децата, на възраст между 13 и 18 години – 24 момчета и 27 момичета.

    Какво представлява приобщаващото образование – осигуряване на достъп до училище за всички деца, предоставяне на среда, която да уважава и зачита нуждите и личността им, която да надгражда уменията им и която да е гарант за зачитане на правата им. С приобщаващото образование е свързано и включването на родителите в процеса на обучение на децата. По закон общината е тази, която следва да осигури защитена и сигурна среда за детето, а Министерство на образованието и науката е отговорната институция, която планира политиките, които на свой ред да се спазват в училищата.

    Темата в НЕФ е предложена с цел да се види гледната точка на децата – какво си представят, как виждат те нещата, а резултатът е ценен за Национална мрежа за децата, работеща в партньорство с Министерството на образованието и науката, защото показва успешно ли се случва приобщаващото образование за децата?

    Какво попитахме децата:
    1. Според теб, всички деца в България ли имат възможност да ходят на училище и да учат, без значение от етноса им, от финансовите възможности на семействата им и от трудностите (физически или образователни), които имат? Ако мислиш, че имат, разкажи защо мислиш така? Ако мислиш, че нямат, каква според теб е причината?
    2. Според теб училището отнася ли се към всяко дете според нуждите му? Ако мислиш, че да, разкажи защо. Ако мислиш, че не, какви са според теб причините?
    3. Нужно ли е да се направят промени в оценяването в училище, така че оценките да показват на учениците какво могат, вместо с какво не са се справили ? Какви промени би предложил/а?
    4. Може ли психологът в училище да помага, така че всяко дете да се чувства спокойно и да може да учи? Ако да, как може да помага? Ако не, защо така мислиш?
    5. Как родителите могат да участват, за да създадат повече възможности в училище за децата?

    Голяма част от децата смятат, че има достъп до образование, други се позовават на правото на образование като общовалидно право на детето. Има препратка към родителската позиция и влиянието й върху мотивацията на ученика и по-конкретно как родителският модел може да повлияе. Ако за един родител образованието не е ценност, как ще бъде за детето?

    Впечатление прави връзката, която децата правят с различната етническа принадлежност – за някои от анкетираните тя няма връзка с достъпа до образование, докато други намират връзка с определени специфики, поради които децата не ходят на училище.

    Най-голяма част от попитаните изтъкват финансовите възможности като водещ фактор за това дали има или не достъп до училище (пари за учебници и учебни материали, храна), поради което закономерно излиза и темата как училището/държавата/институцията би могла да подкрепи семействата.

    Личната мотивация и желание са водещ фактор за малка група от попитаните, което препраща към отговорите по друг въпрос, касаещ мнението на родителите – дали подкрепят децата си в този процес.

    Част от децата реферират към темата за дискриминацията като фактор, определящ посещението в училище. Тази тема се открива и по отношение на това, до каква степен децата получават отношение в училище спрямо индивидуалните си нужди. Мнението на децата визира дискриминацията по отношение на етнос, специални образователни потребности, физическа подвижност, външен вид.

    Голяма част от анкетираните смятат, че не са нужни промени в оценителната система, други смятат, че са нужни, но няма конкретика как това трябва да се случи. Част от децата коментират като вариант замяната за слаб и отличен с други опции. Впечатление прави, че част от анкетираните коментират дали децата учат за оценки или за знание и това, че сякаш не се отделя достатъчно по отношение на индивидуалните желания на учениците – профилирани на конкретни избрани предмети.

    Водеща е темата за компетентността на специалистите – учители и психолози – до каква степен са подготвени и как това влияе на потребностите на учениците и отношението към тях. Тук отново се забелязва препратка към темата за дискриминацията или невъзможност за откликване спрямо индивидуалната потребност на детето.

    По отношение на психолога – отново седи въпросът дали е достатъчно компетентен, дали притежава необходимите качества, дали неговата функция всъщност е ясна и дали може да откликне, предвид, че децата в училище са много. Резултати биха могли да индикират, че фигурата му е разпознаваема и се възприема позитивно сред голяма част от анкетираните. За част от децата психологът не помага.

    Както и по отношение на достъпа до образование, така и тук, по линия на отклика на нуждите на детето, някои от анкетираните включват желанието на конкретното дете като фактор, от който зависи случващото се с него, а по тази линия и че не всичко зависи от психолога, а от родителите и възпитанието.

    Макар и със спорадични отговори по тази линия, през всички теми излиза тази за личната мотивация и желание – както за достъп, така и за желание за учене (възпитание, влияние на родители, мотивация), което препраща към родителската функция (до каква степен родителите са модел, дали насърчават и подкрепят или не децата). Тази тема намира своя израз в последния въпрос, касаещ тяхното участие в училищния живот. Голяма част от децата са на мнение, че контактът между детето и родителя е от особена важност (насърчаване, подкрепа, опознаване на децата и учебния им процес, заинтересованост).

    Дават се примери, че родителите биха могли да се включват на практика в учебната дейност (извънкласни дейности и проекти, форми на родителско обединение, родителските срещи). Близо половината от децата коментират включването на родителите под определена форма.

    Обвързвайки това с получените данни по по-горните въпроси, се поставя на фокус темата за необходимостта от включеноста на родителите, техните водещи функции по отношение на подкрепа, осигуряване на стабилна среда и мотивиране на децата в учебния процес. Преди всичко родителите са семейството на децата и няма как да не бъдат водещ фактор.

    Като основно предложение за подкрепа стои финансовата, която родителите биха могли да осигурят – отново темата за паричните средства, която седи като дефицитна по отношение на достъпа до образованието.

    Eurochild (Юрочайлд) е мрежа, обединяваща организации на европейско ниво, които работят за и с деца, а Национална мрежа за децата е един от нейните членове. Част от Стратегията на Юрочайлд е да бъдат създадени Национални Юрочайлд форуми (НЕФ) в България, Малта и Естония. Дейността на младежите е да обсъждат различни теми, касаещи децата, на национално и европейско ниво, да споделят идеи и мнения относно правата на децата и да мислят за разработването на достъпни за децата и младите хора документи и информация, като се съобразяват с посоката, в която Юрочайлд работи.

    Източник: