Ралица Михайлова, психолог: Всяко четиво обогатява мисленето и речника на детето

    84

    Този текст е част от специалната тема „Ваканция, ура“, с която „Детски Дневник“ отново се старае да е в полза на родителите с идеи за приятни и полезни занимания за децата през предстоящите три месеца почивка.

    Не се отнасяйте към четенето като към задължение или наказание. Избягвайте реплики от типа на „Ако прочетеш 10 страници, ще ти дам да играеш на телефона“ – така у детето още повече се затвърждава нагласата, че четенето е нещо скучно и непременно трябва да бъде пооощрявано, когато се случва. Това съветва психологът Ралица Михайлова от Асоциация „Родители“.

    В края на учебната година учениците получават един списък със задължителна литература, която трябва да прочетат през лятото. Някои деца не искат да го правят. Има ли начин родителят да накара детето си да чете, без да го мъчи, пресира, попитахме Ралица Михайлова. Ето какво съветва тя:

    Възпитаването на обичта към четенето е процес, който започва от най-ранно детство с първите книжки с много дебели страници и четенето на приказки. Както с всичко останало, тук личният пример също е много важен – нека детето да вижда, че отделяте време за четене, кажете му за това колко интересна книга четете в момента.

    Поставете книгите на достъпни места из целия дом.

    Оставете детето само да избере какво да чете и уважавайте избора му, тъй като е по-важно е детето да изпитва удоволствие от четенето и да намира тази дейност за смислена.

    Всяко четиво спомага за обогатяването на мисленето и речника на детето.

    Също така, не очаквайте от детето си да харесва книгите, които вие сте харесвали като дете. Изберете нови заглавия и издания с цветни корици и хубави илюстрации – все пак те привличат детското внимание.

    Ако детето упорито отказва да чете задължителната литература, предложете му да правите това заедно. Четете една глава или разказ и обсъждайте прочетенето. Нека у детето не остава впечатление, че това са просто някакви думи, написани на хартия, а че всъщност те разказват някаква история.

    Говорете за това, което се случва с героите, през какви емоции преминават те, попитайте детето какво би направило на тяхно място, свържете историите от книгите с реални преживявания.

    Предложете на детето да изгледате заедно екранизация на прочетената книга или приказка или пък отидете на тетрална постановка, свързана с нея.

    Потърсете заедно в интернет информация за автора, какво го е подтикнало да напише книгата и т.н.

    Ако детето се натъкне на остаряла или непозната дума, потърсете значението ѝ в интернет.

    Не забравяйте, че всичко това е процес, който може да отнеме време, а всяко дете се движи със свое собствено темпо.

    Източник: