Национална мрежа за децата със становище против проекта на Стратегия за възпитателната работа в образователните институции

    199

    Национална мрежа за децата изпрати становище до Министерство на образованието и науката във връзка с проект на Стратегия за възпитателна работа в образователните институции (2019-2030) като изрази категоричното си несъгласие с готвения документ. 

    В становището на Национална мрежа за децата се казва: Във връзка с получената покана за публично представяне на подготвяната от Вашето министерство Стратегия за възпитателна работа в образователните институции на 23.04.2019 г., за пореден път под формата на становище и в редица от разговори с Вас и Ваши експерти, както и като част от работната група по Стратегията през последната една година, бихме искали да подчертаем, че Национална мрежа за децата продължава да не вижда целите, които тази Стратегия си поставя, както и положителния ефект от нейното приложение.

    Както неведнъж вече сме заявявали, Стратегията почива на фундаментално погрешна концепция, която изкуствено разделя знанията, уменията и ценностните нагласи, възпитанието от образованието в надживели времето си парадигми от средата на миналия век. Този подход противоречи не само на общоприетото разбиране за уменията на XXI век, но и на самите учебни програми и образователни стандарти на МОН.

    Четейки ревизирания текст на Стратегията, продължаваме да срещаме концепции, характерни за парадигмата на едно отминало затворено тоталитарно общество, към което, надяваме се, няма връщане. Недоумение будят формулировки като:

    • „Превенция спрямо поведенчески прояви на национален нихилизъм“, която остава неясна по същността си, но със сигурност създава преки асоциации със заплаха от преследване и репресивни мерки.
    • „Формиране на патриотични чувства“, когато психологията отдавна е доказала, че чувствата не са обект на възпитание, а възникват у хората вследствие на собственото им преживяване на събитията;
    • „Формиране на позитивно отношение към историята на българската нация“ вместо критичността и аналитичността към историята като цяло, към които се стреми всяко съвременно образование;
    • „личността на учителя като основен възпитателен фактор“ с оглед на факта, че учителите, като всички останали хора и професионалисти, са хора с различни личности, на различни възрасти и с доказано различни нагласи и ценности. Остава неясно какви са водещите критерии за това, че учителят носи и гарантира с личността си изпълнението на целите на Стратегията.

    Изцяло неясно е и какви са предвижданите инструменти, чрез които така формулираните и поставени цели ще се постигат.

    В предлагания проект не намираме отговори на редица въпроси:

    • Как е възможно да се формират чувства, след като те са комплексен резултат от средата, в която израства и се развива един човек и не могат да бъдат цел на дадено въздействие?
    • Как се формират ценностите и докъде се простира функцията на образователната система в този процес? Защо в Стратегията се говори за взаимодействие между институции, а не между хора – учители, родители, деца?
    • Имаме ли обществен консенсус за ценностите, които очакваме училището да възпитава? Какви са очакванията спрямо учителите, след като опитът показва, че мнозина от тях са разколебани в собствените си нагласи и са носители на различни ценности? Кое ще гарантира приемането и интегрирането на Стратегията като част от преподаването?
    • Създадени ли са съдържателни програми във висшите учебни заведения и курсове за квалификация на настоящи и бъдещи педагози, които поставят акцент върху възпитателния елемент от образованието по специфичен начин? Как ще се работи с нагласите на самите педагози?
    • Взети ли са предвид спецификите и възрастовите особености в психичното развитие на децата, важна част от които е и бунтът като форма на изразяване, както и несъгласието с определени норми, порядки, традиции като естествен процес от израстването и формирането на личността?

    Смятаме, че ако Министерство на образованието няма ясна концепция и отговори на тези въпроси, приемането на Стратегията крие огромни рискове от неразбиране, неяснота, допълнително напрежение върху децата, учителите и родителите и уклон към санкциите като основен метод за възпитание. Призоваваме да се започне работа по единна образователна стратегия, която да обединява, а не да разделя знанията, уменията и ценностните нагласи и да стане основа за реално приложение на образователните стандарти и учебни програми. Като организации, работещи с хиляди деца, родители и образователни институции, оставаме винаги в готовност да съдействаме със своя опит и експертиза при разработване на образователните политики в България.

    Вижте пълния текст на становището тук – Становище на Национална мрежа за децата във връзка с Възпитателна стратегия в образованието

    Източник: