Зависимостта от интернет вече е сериозна заплаха

    51

    13-годишният Дани Рейгън започва да се държи като наркоман – става нервен, потаен и се отдръпва от приятелите си. Спира да тренира бейзбол, напуска скаутската организация, домашните остават ненаписани, банята – неизползвана.

    Наркотици в картината обаче няма. Има YouTube и видеоигри, към които Дани се е пристрастил толкова, че не е способен да върши нищо друго. Лекуващите лекари са на мнение, че е развил зависимост към електрониката.

    „След като получих конзолата, сякаш се влюбих нея“, казва сега 16-годишният Дани. „Харесваше ми, че мога да се изключа от всичко и просто да си почина.“

    До 8% от американците са зависими от интернет и това състояние ще става все по-масово, смятат психиатри, цитирани от агенция „Ройтерс“. „Всички сме леко закачени, вижда се по поведението ни“, казва психиатърът Кимбърли Янг, която ръководи изследвания по темата, откакто е основала Центъра за пристрастяване към интернет през 1995 г. „Това вече е опасно за обществото, защото подобно поведение влияе на здравето.“

    Психиатрите като Янг изучават компулсивната употреба на интернет от десетилетия и сега са свидетели на все повече случаи. Нови програми за лечение започват дейност навсякъде в САЩ. Центрове за психично здраве във Флорида, Ню Хемпшър, Пенсилвания и други щати започват да предлагат и лечения за този тип проблеми.

    Някои скептици са на мнение, че пристрастяването към интернет е фалшива диагноза. Според Антъни Бийн – психолог и автор на клинично ръководство за терапия на проблеми с видеоигри, прекомерната им употреба е признак на други психични проблеми, а не отделна зависимост.

    Рестарт

    Родителите на Дани започват да го водят по лекари и го карат да подпише, че ще ограничи употребата на интернет. Нищо не сработва, докато не откриват новаторски терапевтичен център в Мейсън, Охайо. Според лекарите тан, Дани е развил зависимостта си, за да се справи със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност и тревожността, с които е бил диагностициран едва на 5-6 годинки.

    Програмата „Рестарт“ в Центъра за надежда „Линднър“ приема юноши, пристрастени към онлайн игрите, хазарта, социалните мрежи, порнографията и сексчатовете. Пациентите прекарват по 28 дни в центъра, екипиран с 16 спални, класни стаи, фитнес и столова.

    Клиничният директор на програмите за пристрастявания Крис Тюъл е създал тази програма през декември, след като среща деца с проблеми, подобни на тези на Дани – те използват интернет вместо наркотици и алкохол, за да избягат от действителността.

    Макар че не е официално признат за пристрастяващо вещество, интернет действа на мозъка по подобен на тях начин – той стимулира удоволствието и е достъпен от ранна детска възраст. „На мозъка не му пука какво точно приемаме – дали си го изливаме в гърлото, смъркаме го, гледаме го или го докосваме“, обяснява Тюъл. „В мозъка се появяват едни и същи неврохимикали.“

    В същото време възстановяването е различно, защото човек не може просто да „изтрезнее“ – интернет е навлязъл дълбоко в обучението, дома и работното място.

    „Винаги е наблизо. Усещам го в джоба си“, казва Дани, вадейки смартфона си. „Но вече се справям по-добре с това да го игнорирам.“

    Кой вярва в опасността

    Нито Световната здравна организация, нито Асоциацията на американските психиатри приемат пристрастяването към интернет за разстройство. Но СЗО призна миналата година по-специфично пристрастяване към игри след години на изследвания в Китай, Южна Корея и Тайван, чиито лекари вече обявиха криза. YouTube създаде инструмент, които напомня на зрителите да си почиват от гледането.

    Говорител на СЗО обясни, че зависимостта от интернет е обект на „сериозно проучване“ и се обмисля също да бъде приета за болест. Американските психиатри също планират още изследвания.

    Източник: