Законът за детско правосъдие е все така с неясно бъдеще

    100

    Приемането на изцяло нов закон за детско правосъдие, който да отговаря на международните стандарти и да отмени правилата, които действат над 50 години у нас, изглежда с все по-неясно бъдеще. Работата по проекта е спряла, тъй като социалното и правосъдното министерство не могат да постигнат съгласие къде да бъдат разписани правилата за малолетните деца, извършили противообществени прояви, и коя система да поеме грижите за тях.

    Според правосъдното министерство отговорността трябва да се поеме от социалното министерство и правилата да бъдат уредени в Закона за закрила на детето. Позицията на социалното ведомство е точно в обратната насока – че мерките и грижата за децата, които под 14 години извършат противообществена проява или престъпление, следва да се уреди в новия закон за детско правосъдие.

    Това става известно от отговори на правосъдното министерство, предоставени на „Дневник“. Комуникацията по темата е от юли тази година, като до края на 2018 година по въпроса няма развитие.

    Законопроектът, озаглавен „Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица“, отлежава вече близо три години. Той беше изготвен от екипа на заместник-министъра на правосъдието Вергиния Мичева-Русева (по времето на втория кабинет на Бойко Борисов). Основната цел на текстовете е да отменят остарелия закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, който действа, с редица изменения, от 50-те годините на ХХ век.

    Всичко, което трябва да знаете за:

    Проектът на правосъдното министерство беше публикуван за пръв път през септември 2016 година. Той предвиждаше превръщането на поправителните домове в специални центрове, закриването на интернатите, нова система от мерки за проявите на непълнолетните, като най-леката мярка да е предупреждение, а най-тежката – настаняване в специално приемно семейство или във възпитателен център. След оставката на второто правителство на Борисов в края на 2016 г. обаче работата по проекта спря и през лятото на 2017 година беше формирана работна група, която да обобщи различните предложения, свързани с него. В началото на 2018 година проектът беше поставен на ново обществено обсъждане.

    След него именно въпросът за това къде да бъдат включени малолетните лица, извършили противообществени прояви или престъпления, се е очертал като спорен. От правосъдното министерство са предложили въпросът да бъде уреден с изменения в Закона за закрила на детето.

    Според становището на социалното ведомство обаче, предоставено от правосъдното министерство, ако „социалната система поеме изцяло подкрепата за малолетните деца, извършили деяния, които биха се квалифицирали като престъпления, ако тези деца са наказателнонеотговорни, това ще бъде предпоставка за непълна реформа в системата на детското правосъдие“. Според министерството на труда „социалната система няма подходящи инструменти да осъществява в цялост работата с деца, извършили сериозни правонарушения, независимо на каква възраст са те“.

    По въпроса дали не може грижата за малолетните да бъде разписана в поправки в Закона за закрила на детето от социалното министерство смятат, че първо би следвало „да се постигне консенсус по този въпрос в цялостната реформа“. От министерството уточняват, че за следващата година е предвидено разработването на нов закон за закрила на детето и семейството.

    През 2008 г. и 2016 г. Комитетът по правата на детето на ООН препоръча децата под 14-годишна възраст да се третират изцяло извън системата на наказателно правораздаване въз основа на социални и защитни мерки.

    Според българския наказателен кодекс малолетните деца, т.е. тези под 14 години, са наказателно неотговорни. В момента на деца, които извършат противообществени прояви или престъпления под тази възраст, се налагат възпитателни мерки и много често те попадат в т.нар. интернат (възпитателно училище интернат – ВУИ, или социално-педагогически интернат – СПИ), като според действащата уредба това се случва в краен случай.

     

    „Под тази възраст (14 години – бел. ред.) децата, дори когато са извършили деяния, осъществяващи състава на престъпление, се третират в рамките на системата на закрила и им се определят мерки за закрила по реда на Закона за закрила на детето. Това на практика става и към настоящия момент, без да е променяно законодателството. В кризисните центрове за деца, настаняването в които става по реда на този закон, са настанени много малолетни деца, извършили деяния, които осъществяват състава на престъпление (кражби, насилия над други деца и др.)“, коментира за „Дневник“ Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет (БХК).

    По думите му Министерството на труда и социалната политика има нужда да изгради капацитет за предоставяне на услуги на такива деца както в институционална, така и в неинституционална среда.

    „То трябва да изгради капацитет за предоставяне на подходящи социални услуги и на деца, на които са определени възпитателни мерки, както и на деца, осъдени за извършени престъпления. Това е стар проблем, който обаче МТСП упорито отказва да решава“, казва още Кънев.

    Според него, вместо да се стигне до решение, социалното министерство „търси на кого да подхвърли горещия картоф с децата в конфликт със закона“. „На свой ред Министерството на правосъдието използва обструкциите на МТСП, за да отлага приемането на този закон до приемането на предвидения за изработване изцяло нов закон за детето и семейството. Приемането на закон за отклоняването обаче не е по необходимост обвързано с приемането на друг закон. Той може да се приеме веднага с дребни изменения в сега действащото законодателство. Отлагането му ползва фалшив предлог, който е изгоден както на МТСП, така и на МП, тъй като горещият картоф в момента е в трето министерство – на образованието“, коментира още Кънев.

    Източник