Общо 846 деца са напуснали училище в София само за година

    49

    Общо 846 деца са напуснали общообразователните училища в София само през учебната 2017/2018 г. От тях 664 са били в основното образование. Най-честата причина за отпадане от училище е заминаване за чужбина (536 деца или 63.4%). Семейни причини са били в основата 138 деца или 16.3% да останат извън класните стаи, а за 9.6% от децата причината да не ходят на училище е нежеланието да учат. Рискът от отпадане от училище е най-висок след 4-ти клас.

    Тези данни бяха изнесени на форум по проблемите на децата от София, организиран от българско училище за политика „Димитър Паница“ по проект „Гласът на българските деца“. Проектът се подкрепя от фондация „Оук“. Изследването проследява тенденции в четири основни сфери – благосъстояние, здравеопазване, образование, детско правосъдие. Анализът е дело на Надежда Денева, експерт закрила на детето и социални услуги и е направен по поръчка на Българското училище за политика.

    Към края на миналата година учениците в общообразователните училища в София са били 111 600, като в сравнение с предходната година техният брой се е увеличил с 1 800 или с 1.7%. Учениците в столицата се обучават в 227 общообразователни училища и това е с 3 повече спрямо предходната година. Учителите, директорите и помощник-директорите, работещи в училищата през учебната 2017/2018 г., са 8 400 или със 182 повече в сравнение с предходната година.

    Данните от анализа показват още, че малолетните и непълнолетните деца, водени на отчет в детските педагогически стаи в област София град през миналата година, са 1 613. В сравнение с 2016 г. броят им намалява с 244 или с 13%. От тях заведените на отчет през годината са 663, а преминалите през детските педагогически стаи за извършените противообществени прояви са 1 281, като на 579 е наложена възпитателна мярка. Най-голям е броят на противообществените прояви от типа „бягство от вкъщи“, а от извършените престъпления – кражбите.

    С 3 700 по-малко са студентите

    От представения анализ стана известно още, че броят на студентите в общо 24 университета и висши училища в София също намалява. През учебната 2010/2011 г. студентите са били 104 869. През 2015/2016 учебна година те са 105 515. А записаните в различните степени на висшето образование за академичната 2017/2018 г. в София са 101 900 девойки и младежи. Това е с 3 700 по-малко спрямо предходната година.

    Причините за намаляването на броя на студентите вероятно са комплексни, като е важен изборът на висше училище много често извън България. Най-популярни дестинации за придобиване на висше образование сред българските младежи са Великобритания, Холандия, Германия, Франция, Италия.

    Независимо от „Брекзит“, броят на записалите се студенти във Великобритания през миналата година е повече от 2 000. Данните за Германия са, че там се обучават повече от 6 700 български студенти. Тази есен близо 20% повече български първокурсници са отпътували за обучение в холандски университети в сравнение с миналата година.

    Раждат се повече деца в София

    Като положителна тенденция се отчита фактът, че в края на 2017 г. децата до 15 години в област София град, в която влизат столицата, градовете Банкя, Нови Искър, Бухово и 34 села, са 190 811 или 14.4% от общия брой на населението. Спрямо предходната година техният дял се е увеличил с 0.2 процентни пункта.

    Родените през миналата година в столицата деца 13 597. В сравнение с предходната година броят им се е увеличил със 108. Броят на момчета (6 992) е с 387 по-голям от този на момичета (6 605). За област София град родените без брак деца през миналата година са 7 024 и преобладават от общо 13 597 живородени деца в столицата за същата година. Извънбрачните деца през 2017 г. за страната са 37 558, при общо живородени 63 955 деца.

    Децата живеят с родителите си почти до 30 години

    Продължава тенденцията за разпад на традиционното семейство и на връзките между членовете на разширеното семейство, сочи анализът. Типичното патриархално семейство на съжителстващи заедно 3 поколения, обвързани в йерархични отношения, отстъпва място на типичното градско семейство, съставено от 2 поколения – родители и деца, при относително добре запазени взаимоотношения с по-възрастните родители.

    Към настоящия момент, наред с традиционните семейства – състоящи се от родители в брак и техните деца, съществуват „безбрачни“ семейства с или без деца; семейства с един родител, семейства или съжителстващи двойки, които отглеждат деца от различни партньорства.

    Нараства и броят на непълните семейства – на разведени, овдовели, хора, които предпочитат да живеят сами без да формират партньорства или семейства. Възрастта, до която децата остават да живеят с родителите си, е значително по-висока от навършването на пълнолетие – 28.9 години. По този показател България не прави изключение от ситуацията в ЕС, където всеки четвърти европеец на възраст между 25 и 34 години живее с родителите си.

    Източник