Oценките от профилираната подготовка влизат в университета

    108

    Oценките от избираемите предмети от профилираната подготовка в 11-и и 12-и клас ще важат в университета по предмети със същата тематика. Те ще носят определени кредити, които при решение на висшите учебни заведения, ще бъдат признавани, без да бъдат изучавани в отделни курсове. Такава възможност ще има от учебната 2020/2021 г., обясниха от образователното министерство пред „Монитор“, след като на сайта на ведомството бяха публикувани новите програми за профилирана подготовка в гимназиите.

    Учебните предмети за профилираното обучение са 15 – математика, български език и литература, чужд език, информатика, информационни технологии, история и цивилизации, география и икономика, философия, биология и здравно образование, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, музика, изобразително изкуство, предприемачество, физическо възпитание и спорт.

    Според новите програми профилираната подготовка представлява съвкупност от три до четири учебни предмета
    Два от тях ще се определят на национално ниво, а другите един или два на училищно. Всеки от профилиращите предмети ще се състои от задължителни и избираеми модули. „Учителите ще имат възможност да работят по избираеми модули. Те имат пълна свобода, правят програмата и разпределя учебното време, наименование на модула, така че да надгради още учебното съдържание“, обясни пред „Монитор“ експертът в образователното министерство Александър Трингов. Например по българския език и литература учениците ще имат 4 задължителни модула -„Езикът и обществото“, „Езикови употреби“, „Диалогични прочити“ и „Критическо четене“, в които има различни варианти за изучаване на автори и произведения. В тях се засягат различни теми с помощта на български и чужди произведения, като целта е да придобият определени знания. По математика пък имат модул „Геометрия“, “Елементи на математическия анализ”, „Практическа математика“ и „Вероятности и анализ на данни“. С тях се цели учениците да владеят прилагането на определения и на теореми, както и да моделират различни ситуации, да изследват модели и да интерпретират получени резултати.

    При интерес от страна на учениците обаче, учителите ще имат възможност да разработят допълнителен модул, по който да преподават материал, който е различен от задължителните и профилираните предмети в 11-и и 12-и клас. Именно те ще носят кредити и ще могат да бъдат признавани от университетите, които вземат такова решение. Ректорът на УНСС Стати Статев коментира, че това първо трябва да бъде обсъдено на Съвета на ректорите
    „Бих подкрепил тази идея, ако тези изпити се водят от преподаватели или университетски, или които са обучение от университетски преподаватели, тъй като те имат поглед върху съдържанието на дисциплината, програмата, как се провежда тя, как се изпитва. Това е тема на дълъг разговор“, обясни Статев. За него било важно да бъде приета и програмата, по която се водят съответните модули.

    Профилираните предмети ще обхващат между 18 и 20 часа седмично, като към тях влизат и избираемите модули. Така, ако учениците имат четири профилирани предмета с по 4 часа, остават още 2 или 4, които могат да бъдат използвани за някой от избираемите модули. „Ако имат профилиращи предмети английски, немски език, математика и информатика. По два от тях може да има, а по останалите – не. Това се решава на ниво училище дали да има избираеми модули и по кои предмети“, обясни още Александър Трингов.

    Учениците от профилираните гимназии ще държат втора матура по един от профилираните предмети. Те ще бъдат върху материала от задължителните модули. Учениците с профилиращ предмет български език и литература ще имат възможност да положат и трета избираема матура, която също ще е върху задължителните модули. Евентуалният проблем за учениците би бил, че всеки учител избира с какъв текст да представи конкретна тема и съответно ще бъдат разглеждани различни произведени в различните класове. „Ако се явяват на трети държавен зрелостен изпит, това не предполага да е върху тези изучавани текстове. Ще се проследяват изучените компетентности и умения, без значения чрез кой текст“, разясни Трингов. Той добави, че форматът на матурата тепърва ще се разработва, след като бъдат утвърдени програмите.

    Източник