ДИЯН СТАМАТОВ: ДВЕ ГОДИНИ С НОВ ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЗАКОН.

1501

Диян Стаматов, бивш Заместник-министър на образованието и науката по чието време беше приет Законът за предучилищното и училищното образование коментира пред УчилищеБГ двете години от приемането на този важен за образователната система закон: 

Две години с новия образователен закон – или какви ги мислихме, какво е сега? (лично професионално мнение на един директор)

Законът в средното образование (ЗПУО) действа вече две години. Целта беше да се постави ученика в центъра на образователната система. 

Силно амбициозна цел. При голяма свобода за учителя…

Две години по-късно имаме крехко (плахо) променяща се образователна система, понасяща критиките на обществото за всички житейски неудачи. Очакванията на всички от училището са далеч по-големи от реалностите това да се случи толкова бързо.

Най-големият успех днес е променящото се отношение към учителите (от реализираното изпълнение на дадените обещания за по-добри заплати, през направените промени в системата на делегираните бюджети, до стремителната осъзнатост от необходима по-адекватна и съвременна квалификация). Проблемът със справянето с агресията си остава, както и с доброто взаимодействие с родителите. Тук има много какво да се прави. 

Добра стъпка са новите учебници (вече и в електронен вариант) с подобрено съдържание, разработени от по-голям брой автори -учители. Очакванията продължават да са насочени към по-смелото олекотяване на съдържанието им и превръщането им в практически (единствен проблем тук си остава липсата на синхрон в обществото ни при дебатите за намаляване на съдържанието – винаги се очаква да има намаляване на обема, но едновременно с това да не се прави съкращаване на произведения или автори). 

Какво се учи? И занапред това ще е важен лост в промяната. За всички вече е повече от ясно, че днешните деца ще работят съвсем различни професии от познатите ни, за което е необходимо натрупване на нови умения, различни от сегашните. 

Заложените очаквания по отношение на промяната в начините на преподаване са все още прекалено плахи и изоставащи. Тази промяна е супер необходима и важна, за да бъде интересно на всички в училище – на ученици, но и на учители. Нова подредба на стаята, нова техника, но най-вече постоянно променящ се начин на преподаване. Днес ученикът губи интерес на всеки 10 минути, което изисква в един час да се използват поне 4-5 различни методи за преподаване.

Използването на новите технологии в училището ни пред две години бе пожелателно. Днес е вече повече от задължително. Ако дигиталните технологии не бъдат внедрени и съзнателно използвани навсякъде след година-две ще сме още по-силно изостанали, а учениците ще са още по-отдалечени от училищните задачи. 

Прекрасно е, че са факт голяма група иновативни институции, където се разчупва стандартното преподаване и се създава нов модел от добри практики. 

Тепърва предстоят първите атестации на колективи и директори, но като всяко ново нещо и това е наситено с очаквания и притеснения. 

На много места в училищата продължават очакванията от мандатност на директорите (дебатът за този статут не бе доведен до завършек, а има необходимост от това). Какво страшно има в мандатността – 7 или 9 години? Един прекрасен период за създаване на екип, облик на училището, утвърждаване на образователни идеи. Малко трябва – но най вече екипност.

Време е да заговорим за един лек “пропуск” в закона ни -за възпитанието. Но да не забравяме и другите – Агенция за закрила на детето, социалното министерство. Само ако се обединим като институции ще можем съвместно да преодолеем малките или по-големи пропуски при възпитанието на децата и учениците. Категорично е – училището само не може да се справи с този “пропуск”.

Българският образователен модел е прекрасен със своите принципи за равнопоставеност и достъпност. Но какво се случва с онези 25 % ученици от уязвими групи? Трудна мисия за учителите, а още по-трудна за милите ученици, които нямат вина, че родителите им нямат отношение към образованието и не го ценят. Добре е за всички училището да е задължително, но за тези деца е още по-задължително. Те са от така нареченото четвърто поколение неграмотни. Тук учителите са в най-задънена улица и още по-страшното самотни бойци. Много има какво да стори държавата за тях. И нека не прибягваме към оправдания като дискриминация! Те – уязвимите, май отдавна не са просто малцинство, а голяма и важна част от всички нас! Голямата крачка за връщане на значителна група непосещаващи деца училище е вече факт. Важни са и следващите малки крачки, за да се намали отпадането и неграмотността.

Бумащината – голямата мъка на учителството. Намаляването й е изключително важно. Преминаването на дневниците в електронен формат е само началото. Бързо и смело се очаква това да се случи и с другите документи – лични картони, подлежащи книги. Облекчаване на много от описателните документи и тяхното електронно синхронизиране.