УНИВЕРСИТЕТИТЕ БЕЗ НАУЧНА ПРОДУКЦИЯ НЯМА ДА ОБУЧАВАТ ДОКТОРАНТИ

399

Заместник-министърът Иван Димов даде интервю пред Медиапол. Той заяви, че финансирането за наука ще бъде насочено към областите, в които има традиции и постижения. В останалите области ще се обучават кадри, които няма да имат научна насоченост.

След проведени предварителни консултации, 11 научни програми  ще получат 22 млн.лева за настоящата година. Сферите са избрани на база на заявени важни обществени предизвикателства. Има програми, които работят по конкретна тема, например в областта на медицината, които целят да привлекат водещи учени в областта и изискват фундаментални изследвания.

Средствата няма да се разпределят на конкурсен принцип, а предварително ще се насочат към определените научни организации, за да може да се консолидира научноизследователския потенциал. На конкурсен принцип се разпределят средствата от фонд „Научни изследвания”, а националните научни програми отговарят на обществени предизвикателства и нужди.

Този тип инвестиция решава важни проблеми за обществото. Води се до създаване на нови и важни технологии, които имат съществен принос към БВП на страната. Професор Димов подчерта, че България вече е нещо като хъб на Балканите в областта на информационните и комуникационните технологии, а миналият месец е отчетен сериозен ръст в сектора – 5.5% от БВП. Това е значително над средноевропейските нива. Други такива области са селското стопанство и хранителните технологии. Освен това, България е световен лидер в изследванията, свързани с генома и влиянието на климатичните промени.

Световната практика определя малък брой изследователски университети, където преподавателите имат възможности и правят значими научни открития. Той заяви, че средствата за висшите училища няма да намаляват, а напротив – ще се увеличават. По този начин МОН изпраща послание: „Ако вие сте млад човек и искате да направите добра дисертация, трябва да отидете в определен университет или в институт на БАН, защото там има нужните условия. Те ще ви изпратят на специализация в САЩ, ЕС или Великобритания и ще имате резултати”

Проф. Димов отбеляза, че бизнесът все повече разбира, че обучението на кадри следва да продължи през целия живот. А университетите разбират, че трябва да стават все по-гъвкави към определени задачи и проблеми. По този начин учените се чувстват полезни, научната инфраструктура се използва. И отново даде успешен пример за ефективното взаимодействие между науката и бизнеса. БАН разработиха методика за изготвяне на оптимални разписания на база брой пътници и брой вагони и то, за нищожна сума. Програмата е възложена на една от най-известните международни фирми в света, за която ще се получат милиони.

Обществото и бизнесът все повече осъзнават, че от научните изследвания има полза, каза заместник- министърът в заключение.

Източник