МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА: РЕСУРСНИЯТ УЧИТЕЛ НЕ РАБОТИ САМ

1955

В навечерието на 24 май. УчилищеБГ взе интервю от г-жа Марияна Георгиева, ресурсният учител, който взе тази годишната награда „Учител на годината“.

Само преди няколко дни получихте награда „Учител на годината” от СБУ, как се стигна до нея?

Наградата „Учител на годината“ от Синдиката на българските учители е част от Национален конкурс, който се състои от няколко етапа. С подкрепата на училището, в което работя и след селекция на областно ниво, номинациите се изпращат в град София. По определени критерии журито допуска до всеки следващ етап най-добрите предложения. Пак повтарям – това е национален конкурс със състезателен характер и силна конкуренция. Затова се подготвих добре за участието си, за да се представя по възможно най-достойния начин. Постиженията ми с учениците бяха налице, но освен тях важни бяха и моята професионална квалификация. Изискваха се документи и различни доказателствени материали. През тази година участниците в XXI национален конкурс на СБУ бяха рекорден брой. До заключителния етап журито допусна 74 учители и директори в различни направления. И за мен е чест, че бях удостоена с почетното звание „Учител на годината“. Тази награда е голям успех за целия педагогически колектив на училището, в което работя – СУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Бургас. Наградата е голям успех и за всички колеги ресурсни учители и подпомагащи специалисти в сферата на средното образование, защото аз съм част от тази професионална общност.

Вие сте ресурсен учител, с какво вашата работа се различава от тази на останалите учители?

Да, аз съм ресурсен учител. И се гордея с това. Работата ми е свързана с ученици със специални образователни потребности. Подпомагам ги в образователния процес по определени учебни предмети според Плана за допълнителна подкрепа. Съдействам за организиране и адаптиране на пространството в класната
стая  за   ефективно включване на  учениците със специални образователни потребности  в  учебно – възпитателния процес; консултирам учителите по въпроси, свързани с образователните потребности, произтичащи от увреждането или нарушението на ученика; запознавам родителите с принципите на приобщаващото образование, с правата и задълженията им; аз съм част от екипа за подкрепа на личностното развитие в училище и т.н. Това са разликите. Ресурсният учител не работи сам. Важно е да подчертая, че няма как да се получат положителни резултати без добрата екипна работа между всички педагогически специалисти в училище. В това отношение съм щастлива, че работя с истински всеотдайни професионалисти и ръководство, което подкрепя процеса на приобщаващото образование. На всички тях изказвам искрена благодарност.

Какво е училището в което работите и какви деца има във Вашата група?

Работя в Средно училище „Св. св. Кирил и Методий“, град Бургас. То е част от историята на образователното дело в града. Училището е едно от най – големите в област Бургас.   Приемник и продължител е на първото българско училище в града. Негови възпитаници са Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Недялко Йорданов, Мария Статулова и др. В СУ „Св. св. Кирил и Методий“, град Бургас работят високо квалифицирани педагогически специалисти, с много нови идеи и дейности, които правят ученето увличащ и интригуващ процес. Училището работи по много проекти – национални и европейски, член е на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България. В това училище с много награди и отличия, учат и учениците със специални образователни потребности, с които работя.

Ресурсната ми група е разнородна по състав – с ученици от аутистичния спектър, синдром на Даун, интелектуална недостатъчност. Те са деца като всички други.

Вие се занимавате и със спорт за ученици със специални потребности, как решихте да развивате тази дейност с тези ученици?

Да, така е. Защото практиката ми показа, че спортът е изключително важен за развитието и пълноценната реализация на учениците със специални образователни потребности.      Убеждението ми е, че всеки спорт е полезен за практикуващия го, освен в случаите, в които съществуват медицински противопоказания за това. Неоспоримо е положителното въздействие на спорта върху атлетите, допринасяйки за намаляване на стреса, за подобряване на самочувствието, комуникацията, дисциплинираността, работата в екип, изразяване на емоции и проявяване на толерантност, подпомагане на когнитивните процеси – памет, внимание, мислене, подобряване на концентрацията.

Не са много спортовете, в които подрастващите с физически увреждания имат възможност да участват пълноценно. Спортът боче е един от тях.

В СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Бургас активно се играе боче. Като лицензиран треньор по този спорт подготвям учениците за участия в турнири. При изключителна конкуренция преминава ежегодния национален турнир по боче в град Плевен. През изминалата година отборът към училището от 5 спортисти се завърна с 4 златни медала и един сребърен. С нетърпение се очаква следващия турнир през месец юни и подготовката е в разгара си. Училището е първото и единствено засега в град Бургас със свой отбор по боче и с игрище, предназначено за този спорт.

Нашите посетители са основно учители, какво ще им пожелаете за 24 май?

В навечерието на празника 24 май пожелавам на всички колеги здраве, търпение, лични и професионални успехи.